Архив за етикет: ПРОТАГОР

ПРОТАГОР

Вашият коментар

Πρωταγόρας

Живот

Малко е това, което се знае със сигурност за живота на Протагор. Основните ни източници на информация за него са:

Платон (427–347 г. пр.н.е.): Протагор е водещ персонаж в диалога на Платон „Протагор“, а доктрините на Протагор са обсъждани обстойно в „Теетет“. Диалозите на Платон обаче представляват смесица от исторически разказ и художествена измислица, подобно на комедиите от този период. Освен това Протагор умира, когато Платон е още доста млад, и Платон вероятно се е опирал на не напълно надеждни вторични източници за разбирането си за Протагор.

Диоген Лаерций (III век сл.н.е.): „Животът на философите“ на Диоген е вероятно най-обширният ни източник за трудовете и биографиите на много ранни гръцки философи. За съжаление, трудът му е съставен повече от шестстотин години след смъртта на Протагор и представлява некритична компилация от материали от най-различни източници – някои надеждни, други не, а много от тях – напълно объркани.

Секст Емпирик (края на II век сл.н.е.): Секст Емпирик е скептик от пиронската школа. Той пише няколко книги, критикуващи догматиците (некритици). Отношението му към Протагор е донякъде благосклонно, но тъй като целта му е да докаже превъзходството на пиронизма над всички други философии, не можем да му се доверим като на „обективен“ в съвременния смисъл; освен това, подобно на Диоген, той пише няколкостотин години след смъртта на Протагор и може да не е разполагал с напълно надеждни източници.

Това, което може да се събере за живота му е, че

Протагор е роден около 490 г. пр.н.е. във фракийския град Абдера. Според античната традиция в младостта си е работил като носач. Когато Протагор носел вързоп дърва в града, го срещнал прочутият философ Демокрит. Той бил впечатлен или от начина, по който дървата били подредени, или от устройството, използвано за пренасяне на товара. Демокрит предложил на Протагор да стане негов ученик. Тази случайна среща определила по-нататъшната съдба на Протагор. Според оценките на съвременните учени тази история е недостоверна и представлява анахронизъм. Протагор е бил с 20–30 години по-възрастен от Демокрит. Епикур, към чиито съчинения очевидно води тази легенда, по този начин се е опитвал да обвини Протагор в плагиатство, в използване на идеите на Демокрит. Известно е, че Демокрит възразявал срещу релятивизма на Протагор и защитавал съществуването на обективна истина.

Протагор традиционно се смята за един от първите представители на софистите. Самото възникване на софистиката се свързва с името на Протагор, тъй като той пръв от древногръцките философи започва да взема пари за обучение. Началото на преподавателската дейност на Протагор се датира в 450-те години пр.н.е. Той многократно посещавал Атина, където влязъл в близкия кръг на философи, учени, драматурзи и други забележителни личности на Елада, който се формирал около Перикъл и Аспасия. Именно на Протагор Перикъл възложил да напише законите за новата колония в Южна Италия – Тури. На Протагор се приписва и твърдението за спокойствието на Перикъл след смъртта на двамата му сина Ксантип и Парал, за което заслужил всеобщо уважение. По всяка вероятност това твърдение е късноантична литературна фикция.

Около 415 г. пр.н.е. Протагор бил обвинен в безбожие заради твърдението: „За боговете не мога да знам дали съществуват или не, защото твърде много неща пречат на такова знание – и въпросът е мрачен, и човешкият живот е кратък.“ Философът бил изгонен или избягал от Атина преди съдебния процес. Според античната традиция книгите му били конфискувани чрез глашатай, а след това изгорени на централния площад. Достоверността на тази легенда е съмнителна, тъй като в Древна Гърция подобни акции не са се провеждали.

На път от Атина към Сицилия Протагор попаднал в буря и загинал. Първи за гибелта на Протагор в пиесата „Иксион“ съобщил неговият приятел Еврипид, който сам няколко години по-късно бил принуден да избяга от Атина в Македония.

2.    Кариера

Ако познанията ни за живота на Протагор са оскъдни, то тези за кариерата му са още по-неясни. Протагор вероятно е първият грък, който е печелил пари от висше образование, и е бил известен с изключително високите такси, които е вземал. Преподаването му е обхващало такива общи области като публично говорене, критика на поезията, гражданство и граматика. Методите му на преподаване изглежда са се състояли основно от лекции, включително примерни речи, анализи на поеми, обсъждания на значенията и правилната употреба на думите и общи правила на ораторството. Аудиторията му се е състояла главно от богати мъже от социалния и търговски елит на Атина. Причината за популярността му сред тази прослойка е свързана с особеностите на атинската правна система.

Атина е била изключително съдебно общество. Не само че различни политически и лични съперничества обикновено са се разрешавали чрез съдебни дела, но и един особен вид данък, наречен „литургии“, е можел да доведе до процедура, известна като „антидосис“ (размяна). Литургията е обществен разход (като осигуряване на кораб за флота или финансиране на религиозен фестивал), възлаган на един от най-богатите мъже в общността. Ако някой смятал, че литургията му е възложена несправедливо, защото има по-богат човек, който може да я поеме, той можел да заведе дело или за да размени имуществото си с това на другия, или за да прехвърли тежестта на литургията на по-богатия. Тъй като атиняните е трябвало сами да се защитават в съда, без да могат да наемат адвокати, било от съществено значение богатите мъже да умеят да говорят добре, за да защитят имуществото си; ако не можели, щели да бъдат в ръцете на всеки, който иска да ги изнуди. Това правело учението на Протагор изключително ценно, но също така водело до недоверие към него от страна на определени консервативни среди (например комедийния драматург Аристофан), по същия начин, по който днес някои хора не вярват на ловки адвокати.

3.    Доктрини

Доктрините на Протагор могат да бъдат разделени на три групи:

Ортоепия: изследване на правилната употреба на думите
Човекът-мяра: идеята, че знанието е относително спрямо познаващия
Агностицизъм: твърдението, че не можем да знаем нищо за боговетеВ исторически контекст неговият релативизъм и хуманистичен подход могат да се разглеждат и като отговор на фундаменталните онтологични и епистемологични проблеми, поставени от по- ранните мислители.Хераклитовата доктрина за вечния поток („πάντα ῥεῖ“) постулира, че всичко е в постоянно движение и промяна. Протагор трансформира тази космологична идея в епистемологичен принцип. Докато Хераклит твърди, че реалността е в непрестанен поток, Протагор премества фокуса върху възприятието, с прочутата си максима „човекът е мярка на всички неща“. Това представлява преосмисляне на хераклитовия поток – не само светът е в промяна, но и нашето познание за него е относително спрямо индивидуалния възприемащ субект.Същевременно Протагоровият релативизъм може да се разглежда като директна опозиция на елеатската школа (Парменид, Зенон), която настоява за абсолютната, неизменна природа на битието. Докато елеатите отричат валидността на сетивното познание и утвърждават, че истинската реалност е достъпна само чрез разума, Протагор обръща тази позиция, придавайки епистемологичен приоритет на индивидуалното възприятие. Неговата позиция, че противоположни твърдения могат да бъдат еднакво верни за различни субекти, директно противоречи на парменидовия принцип за непротиворечивостта.Агностицизмът на Протагор относно боговете би могъл също да се разглежда като критична реакция срещу теологичните предпоставки на ранните философи. Докато предшествениците му търсят божествени или космически принципи, управляващи реалността, Протагор поставя човека в центъра на философското изследване, отбелязвайки преход от космоцентрична към антропоцентрична перспектива. Той преориентира философията от търсене на абсолютни истини към изкуството на убеждаването и социалната полезност – преход, който отразява променящите се интелектуални и политически реалности на атинската демокрация.

3.1. Ортоепия

Възможно е, тъй като практическата страна на неговото преподаване е била свързана с това да помага на учениците да се научат да говорят добре в съдебната зала, Протагор да е проявявал интерес към „ортоепията“ (правилната употреба на думите). По-късни източници го описват като един от първите, които пишат за граматика (в съвременния смисъл на синтаксис), и той изглежда се интересува от точния смисъл на думите — област, често свързвана и с друг софист, Продик. В диалога „Протагор“ на Платон, който носи името на прочутия софист и в който участват както Протагор, така и Продик, Протагор е показан да тълкува поема на Симонид, като обръща специално внимание на въпроса за връзката между намерението на автора и буквалното значение на думите. Този метод на тълкуване би бил особено полезен при тълкуване на закони и други писмени свидетелства (договори, завещания и т.н.) в съдебната зала. За съжаление, не разполагаме с действителни съчинения на Протагор по тази тема.

3.2. Човекът-мяра

От заглавията на книги, приписвани на Протагор, само две — „Истина“ (или „Опровержения“) и „За боговете“ — вероятно са автентични. От трудовете на Протагор са оцелели само няколко кратки цитата, вградени в произведенията на по-късни автори. (Цитатите и сведенията за Протагор по-долу се отбелязват с техния „Дилс-Кранц“ или „DK“ номер — обичайният начин за позоваване на такива фрагменти и свидетелства) От собствените думи на Протагор (ipsissima verba), най-известното е изказването homo-mensura (човекът-мярка) (DK80b1): „Мярката на всички неща е човекът — на съществуващите, че [или „как“] са, и на несъществуващите, че [или „как“] не са.“ Точното значение на това изказване, както при всеки кратък откъс, изваден от контекст, съвсем не е очевидно, макар че дългото му обсъждане в „Теетет“ на Платон ни дава известна представа как древногръцката публика го е разбирала. Обичайният пример е температурата. Ако Х. казва „топло е“, то твърдението (освен ако не лъже) е вярно за него. Друг човек, У., може едновременно да твърди „студено е“. Това твърдение също може да е вярно за него. Ако Х. обикновено живее в Аляска, а У. във Флорида, една и съща температура (например 25 градуса по Целзий) може да се струва топла на единият и хладна на другият. Мярката за топлина или студ е очевидно индивидуалният човек. Не може основателно да се каже на Х., че не му е топло — той е единственият човек, който може точно да съобщи собствените си възприятия или усещания. В този случай наистина е невъзможно да се противоречи, както се смята, че е казал Протагор (DK80a19). Но какво ако У., твърдейки, че му е студено, предполага, че ако не се включи отоплението, тръбите ще замръзнат? Може да се заподозре, че той има температура и преценката му е ненадеждна; мярката пак е индивидуалният човек, но тя е ненадеждна, като счупен метър или небалансирана везна. В съвременната научна култура, с предпочитание към научни решения, бихме се обърнали към термометър, за да определим обективната истина. Гръцкият отговор е бил да се разгледат по-дълбоките философски последици.

Дори ако въпросът дали тръбите ще замръзнат може да се реши тривиално, проблемът, че на двама души едновременно може да им е топло и студено, остава интересен. Ако това не може да се обясни с температура, имаме доказателство, че преценките за качества, включително моралните са субективни. Ако това е така, последствията са тревожни. Абстракции като истина, красота, справедливост и добродетел също са качества и изглежда, че максимата на Протагор би ни довела до заключението, че и те са относителни спрямо индивидуалния наблюдател — заключение, което много консервативни атиняни намирали за тревожно поради потенциалните му социални последици. Ако доброто и злото са просто това, което изглежда добро и зло на отделния наблюдател, тогава как може да се твърди, че кражбата, прелюбодейството, безбожието или убийството са по някакъв начин погрешни? Освен това, ако нещо може да изглежда едновременно топло и студено (или добро и зло), тогава и двете твърдения — че нещото е топло и че е студено — могат да бъдат еднакво добре защитени. Ако прелюбодейството е и добро, и зло (добро за един човек и зло за друг), тогава могат да се изградят еднакво валидни аргументи за и против прелюбодейството като цяло или за отделен прелюбодеец. Това, което ще реши изхода в съда, не е някаква вътрешна стойност на едната страна, а убедителното майсторство на оратора. И така, Протагор твърди, че може да „направи по-лошия случай по-добър“ (DK80b6). Ораторските умения, които Протагор преподавал, по този начин имали потенциал да насърчават това, което повечето атиняни смятали за несправедливост или неморалност. 

Нека отбележим, че формулировката за Човекът-мяра заслужава по-задълбочен анализ, отколкото обикновено ѝ се отдава. Първо, трябва да отбележим, че Протагор използва думата „човек“ (anthropos), а не „индивид“ (idios), което предполага, че мярката може да се отнася не само до индивидуалния субект, но и до човека като родово същество или социална общност. Това отваря възможност за интерпретация, която надхвърля простия субективизъм.

Релативизмът на Протагор може да се разглежда като епистемологическа позиция с три измерения:

  1. Перцептивен релативизъм – отнасящ се до сетивните възприятия (топло/студено, сладко/горчиво)
  2. Културен релативизъм – признаващ валидността на различни социални норми и практики
  3. Диалектически релативизъм – утвърждаващ, че противоположни твърдения могат да бъдат еднакво защитими

Грешката е в това, перцептивният релативизъм да се приема за основание, аргумент, или да се приравнява с другите измерения на релативизма. Т.е. Протагоровият релативизъм не води непременно до морален нихилизъм, макар че имаме остование да смятаме, че много от софистите в една или друга степен действително правят тази грешка.

Съответно – привидното противоречие между релативизма на Протагор и неговото учение за добродетелта (aretē) представлява един от най-интригуващите аспекти на неговата философия. В диалога „Протагор“ Платон представя софиста като защитник на тезата, че добродетелта може да се преподава – позиция, която изглежда несъвместима с радикалния релативизъм, приписван му в „Теетет“.Това противоречие може да се разреши, ако разгледаме Протагоровата концепция за добродетелта не като абсолютна, трансцендентна ценност (каквато е за Платон), а като динамичен социален конструкт. За Протагор добродетелта е „изкуството на гражданствеността“ (politikē technē) – способността да се живее успешно в обществото и да се допринася за неговото благоденствие. Тази концепция е съвместима с релативизма, тъй като:

  1. Признава историческата и културна обусловеност на моралните норми
  2. Позволява еволюция на ценностите чрез социален диалог
  3. Оценява моралните съждения според тяхната практическа полезност за общността

В този смисъл Протагор предлага софистициран социален прагматизъм, който избягва както догматичния абсолютизъм, така и деструктивния нихилизъм. 

 Някои учени спорят дали „homo mensura“ изобщо трябва да се тълкува като радикален субективизъм или релативизъм в съвременния смисъл. Алтернативни интерпретации включват:

  • Хуманистична перспектива: Твърдението може да подчертава централността на човешкия опит и познание, без непременно да отрича всякаква обективност. Човекът е критерият, но не непременно създателят на истината за всичко.
  • Епистемологично ограничение: Може да изразява скептицизъм относно възможността за достигане до абсолютна, божествена истина, като подчертава, че нашето знание е винаги човешко, ограничено и зависимо от нашите способности.
  • Фокус върху прагматизма: Както се загатва в текста при обсъждането на добродетелта, „мярката“ може да се отнася до това, което е полезно или ефективно за човека или общността, а не само до това, което изглежда вярно.

3.3. Агностицизъм

Докато благочестивите хора биха искали да се обърнат към боговете за абсолютни морални напътствия в релативистичната вселена на Софисткото просвещение, тази сигурност също е поставена под съмнение от философските и софистките мислители, които изтъкват абсурдността и неморалността на традиционните епически разкази за боговете. Протагор започва своето прозаично съчинение за боговете с думите: „Относно боговете, нямам средства да знам дали съществуват или не, или какви са те. Много неща пречат на знанието, включително неяснотата на предмета и краткостта на човешкия живот.“ (DK80b4)

Този агностицизъм не е непременно равен на атеизъм. Той би могъл също така да се разглежда по-скоро епистемологична позиция за границите на човешкото знание по отношение на божественото, което не изключва лична религиозност или участие в обществени култове.

4.    Социални последици и непосредствени последователи

В резултат на агностицизма и релативизма на Протагор, той може би е считал, че законите (законодателни и съдебни) са неща, които постепенно се развиват чрез съгласие (породено от дебати в демократичните събрания) и следователно могат да бъдат променяни чрез по-нататъшни дебати. Тази позиция би означавала, че има разлика между законите на природата и обичаите на хората. Макар че самият Протагор изглежда е уважавал, дори почитал човешките закони и справедливостта (като голямо постижение), някои от по-младите му последователи и други стари софисти стигат до извода, че произволният характер на човешките закони и обичаи означава, че те могат да бъдат пренебрегвани по желание — позиция, която се смята за една от причините за печално известната аморалност на фигури като Алкивиад.

Самият Протагор е бил сравнително традиционен и добродетелен моралист. Той може би е възприемал своята форма на релативизъм като по същество демократична — позволяваща на хората да преразглеждат несправедливи или остарели закони, да се защитават в съда, да се освободят от фалшиви сигурности — но също така е възможно да е разглеждал реториката като начин, по който елитът може да противодейства на тенденциите към масово управление в събранията. Доказателствата ни по този въпрос, за съжаление, са минимални.

Последиците от радикалния скептицизъм на софистическото просвещение се възприемат, поне от Платон и Аристофан, като далеч не безобидни. В пиесата на Аристофан „Облаците“ учител по реторика (наречен Сократ, но с доктрини, в голяма степен базирани на тези на софистите и вероятно насочени конкретно към Протагор или негови последователи) учи, че боговете не съществуват, моралните ценности не са фиксирани и как да направиш по-слабия аргумент по-силен. Резултатът е морален хаос — главните герои (Стрепсиад и синът му Фидипид) в „Облаците“ са представени като изучаващи хитри трикове, за да измамят кредиторите си, и в крайна сметка изоставят всякакво чувство за традиционна нравственост (илюстрирано от Фидипид, който бие баща си на сцената и заплашва да бие и майка си). Макар че никой не е обвинявал самия Протагор в нещо различно от честност — дори Платон, който не одобрява философските му позиции, го представя като щедър, учтив и добродетелен — неговите техники са възприети от различни безскрупулни личности в следващото поколение, което дава на софистиката лошата слава на хитро (но погрешно) словесно жонгльорство, която тя има и днес.

Впрочем „да направиш по-слабия аргумент по-силен“ би могло да се отнася до диалектическата практика на dissoi logoi (двойни аргументи) – изследването на аргументи „за“ и „против“ дадена теза, което е важна интелектуална техника, а не непременно неморална манипулация. Целта може да е била да се разкрие сложността на даден въпрос, а не просто да се спечели спор на всяка цена.

5.    Влияние

Влиянието на Протагор върху историята на философията е значително. Исторически погледнато, именно в отговор на Протагор и неговите съвременници софисти Платон започва търсенето на трансцендентни форми или знание, които по някакъв начин да закрепят моралната преценка. Заедно с другите стари софисти и Сократ, Протагор е част от прехода във философията — от по-ранната пресократическа традиция на натурфилософията към интерес към човешката философия. Той подчертава как човешката субективност определя начина, по който разбираме или дори конструираме света си — позиция, която и днес е съществена част от съвременната философска традиция.